Праховото боядисване е процес чрез който се нанасят полимерни покрития с високи защитни, антикорозионни и декоративни свойства.
Методът е разработен през 1945 г. от Даниел Густин, а през 60 - те години се появява и технологията за електростатично прахово боядисване.
Създаването на тази иновация идва в отговор на увеличените изисквания за опазване на околната среда и от желанието да се увеличи качеството на покритията.
Праховото боядисване е процес на привличане на положителни и отрицателните електрически заряди. Самия технология, представлява подлагане на материалът, който ще се боядисва, на отрицателен заряд. След което в специална асептична камера се впръсква прахова боя с желания цвят, която е с положителен заряд.
След като продуктът е оцветен се поставя във високотемпературна пещ. Там праховата боя се полимеризира, превръщайки се във високоустойчиво покритие.
Основната разлика между конвенционална течна боя и праховата е, че при праховото боядисване не се изисква разтворител/втвърдител. Прахът може да бъде термопластичен или термореактивен полимер. Обикновено се използва за създаване на твърд завършек, който е по-здрав от конвенционалната боя. Праховото покритие се използва главно за покриване на метали като домакински уреди, алуминиеви профили, хардуерни, автомобилни и велосипедни части. По-новите технологии позволяват други материали, като MDF (средно-плътни влакнести плочи), да бъдат прахово боядисани, използвайки различни методи.
Тъй като праховото покритие няма течен носител, то може да се използва за по-плътно покритие в сравнение с обикновеното боядисване с течна боя. Тук не съществува проблемът с разтичане на боя. Процесът на нанасяне на покритие излъчва малко летливи органични съединения. Няколко цвята на прах могат да бъдат нанесени заедно преди да изсъхнат, което позволява смесване на цветовете и създаване на специални ефекти в един слой.
Повечето прахови покрития имат размер на частиците от 2 до 50 μ, температура на омекване Tg около 80 °С, температура на топене около 150 °С и се втвърдяват при около 200 °С за минимум 10 минути до 15 минути (точните температури и времената могат да зависят от дебелината на покритието). За да се получи гладка повърхност, е необходимо натрупване на филм по-голямо от 50 μ, но много производители предпочитат да нанасят по-малък слой, който придава определена степен на „портокалова кора“. Това помага да се скрият дефекти върху метала, които са възникнали по време на производството, а и полученото покритие е по-малко склонно да показва пръстови отпечатъци.
Качество: ако при течните лакове е необходим квалифициран персонал, за да се избегне стичане на материала и респективно некачествено покритие, то при праховите бои този проблем не стои поради факта, че техният състав е само от твърди частици. Продуктите лакирани по мокър способ в повечето случаи не могат впоследствие да бъдат обработвани механически и са чувствителни на удар и изтъркване, докато при прахово боядисаните детайли здравината на покритието е многократно по-висока и те могат да бъдат обработвани с металорежещи инструменти.
Екологичност: липсата на разтворители при използването на прахови бои и тяхната близо 100% оползотворяемост ги нарежда сред едни от най-екологичните продукти в този бранш. Малкото количество отпадъчни прахове могат отново да се вложат в производството или да бъдат съхранени във всеки градски склад за отпадъци.
Метода е изключително бърз. Цикълът на прахово покритие е много кратък (около 1,5 - 2 часа). А след края на цикъла крайния продукт е готов за незабавна употреба.
Гарантира много добра антикорозионна защита на боядисаните продукти, здравина и устойчивост на удар и надрасквания, изключително добро покритие и голяма икономичност.
